Вярвам, че дори една снимка може да ни даде различен поглед към самите нас - онзи, от който имаме нужда точно в този момент.

Аз съм Кристина Динева, портретен и будоарен фотограф, базирана в София.

Фотографията ме намери в един особено важен за мен личен момент. Време, в което започнах да се обръщам все повече към себе си, да търся забравената си индивидуалност и да се преоткривам като жена. Заедно с това започнах да се вглеждам все по-внимателно и в другите, в техните истории, в начина, по който се движат, чувстват и присъстват в света. Животът ме срещна с хора, които оставиха следи в мен, а аз започнах да търся начин да ги запечатвам в снимки.

Портретите и автопортретите постепенно се превърнаха в мой основен фокус и вдъхновение, а будоарната фотография дойде като естествено продължение на това търсене. С времето тя се превърна в особено важна част от работата ми и в лична кауза за мен.

Обичам момента, в който човек застава пред камерата и постепенно забравя, че е там. Когато престане да мисли дали позира правилно, дали изглежда добре, дали има какво да прикрие. Тогава започва да се появява нещо много по-интересно: самият човек.

И знам колко трудно може да бъде да си пред камера. Понякога и аз заставам от другата страна, пред камерата на приятели фотографи или пред своята собствена, когато имам идея, която искам да осъществя. Затова знам и колко неловко може да се чувстваш в началото, и колко забавно, освобождаващо и смислено може да се окаже преживяването, щом веднъж му се отдадеш.

Снимам в собствено студио в София, на различни локации и навсякъде, където мястото и идеята се срещат добре. Често съм във Варна и Синеморец, а пътуванията ми из България постоянно ме запознават с нови места, които могат да се превърнат в част от една добра история.

Обичам морето, лятото, слънцето, музиката, танците и пътешествията. Обичам да нося шапки, да се разхождам дълго, да наблюдавам света и хората. Имам семейство, две деца и една костенуркова котка на име Ружа. :)

Фотографията за мен е начин да гледам и да виждам. Другите. Себе си. Тя е терапия, тя е откровение и във всяка снимка живее различна част от нас. Невидимото и неизразимото, което търси да се разкрие.

Надявам се да се срещнем там.